Чл. 398. (1) Началник, който: а) не унищожи или не приведе в негодност поверени му средства за водене на война или не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, или б) макар и да не получи заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува, своевременно не предизвиква издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление. (2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Art. 398. (1) A superior who: a) does not destroy or does not render unfit assigned to him combat means or does not take the due measures for their destruction or rendering unfit when they are threatened by an immediate danger of being seized by the enemy, or b) even though he had not received orders for military operation, but being necessary to act, he has not duly called forth the issuance of such an order or he has not acted on his own initiative in urgent circumstances shall be punished by imprisonment of three to fifteen years, unless the act represents a more severe crime. (2) If the act has been committed by negligence, the penalty shall be imprisonment of up to five years. Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Art. 399. (Amend. - SG 153/98) A commander of a perishing warship who, without having fulfilled completely his official duty, leaves the ship, as well as a person of the ship crew who leaves the ship without the order of his commander shall be punished by imprisonment of ten to twenty years or by life imprisonment without parole. Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна. Art. 400. (Amend. - SG 28/82, in force from 01.07.1982; amend. - SG 153/98) Whoever leaves without authorisation the battlefield during battle, or surrender himself prisoner due to fear or cowardice, or refuses during a fight to use his weapon, shall be punished by imprisonment of twenty years or life imprisonment without parole. Чл. 401. Който, намирайки се в плен, доброволно участвува в работа, която има непосредствено военно значение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Art. 401. Whoever, while in captivity, voluntarily participates in operations of immediate military importance, unless the act represents a more severe crime, shall be punished by imprisonment of two to eight years. Чл. 402. Който, намирайки се в плен, като старши се отнася жестоко с друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Art. 402. Whoever, while in captivity, as a superior regards with cruelty another prisoner of war, shall be punished by imprisonment of two to eight years. Чл. 403. Който, намирайки се в плен, за да си набави облага или да си осигури снизходително Art. 403. Whoever, while in captivity, commits acts to the detriment of another prisoner of war in order to procure Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 04/04/2023 г.